Уникални къщи в единственото албанско село в България
, Уикипедия
Мандрица (на гръцки: Μανδρίτσα, Мандр̀ица, на албански: Mandrica или Mandricë) е село в Южна България, в община Ивайловград, област Хасково. Мандрица е известно като единственото албанско село в България.
Селото е ситуирано на десния бряг на Бяла река, в най-източната част на Родопите, на 19 километра южно от Ивайловград и на два километра западно от Луда река, която оформя българо-гръцката граница.
Мандрица е остаряло село – годината на основаването му 1636 е изписана на камък до остарялата черква „ Света Неделя “.Според легендата селото е учредено от албанци християни, мандраджии, които снабдявали с продоволствие османската войска. Цариградското държавно управление им разрешава да си изберат земя и ги освобождава от налози. А съгласно гръцки източници първите заселници в Мандрица идват още преди рухването на Константинопол под османска власт. Основната маса албански поданици се заселват в Мандрица в края на 18 век от региона на Корча и първоначално на 19 от областта Сули в Епир. Мандренци резервират сулиотските си носии чак до края на 19 век, когато заместват фустанеланата с тракийски потури. Женската албанска носия се резервира до всеобщата емиграция в Гърция през 1913 година.
Учител в родното си село сред 1859 и 1869 година е Атанас Христов (1838 – 1907), а по-късно е духовник сред 1870 и 1902 година
В 19 век Мандрица е албанска гъркоманска паланка в каза Димотика. В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на популацията от 1873 Мандрица е посочено като село с 250 семейства с 1080 жители албанци
В 1908 година съгласно гръцки източници популацията на Мандрица е 3500 души „ албаногласни гърци, по-голямата част от които приказва и гръцки “.
Основният занаят на популацията е бубарство, отглеждане на тютюн, манифактура и търговия. В Мандрица има четири мелници, 22 мелачки за сусамово олио, 1 тухларна, леярна за камбани, манифактура за газирани питиета, кожарска манифактура, бъчварница, бояджийница, много аламбици за ракия и мастика, оръжейни манифактури, бижутерии и тъй наречените В паланката има 20 манифактури за произвеждане на бубено семе, които изнасят артикул за доста страни.
В Мандрица има три гръцки учебни заведения – едно мъжко, едно девическо и една детска градина.
В България и в емиграция
В началото на 20 век в Мандрица се открива база на Гръцката въоръжена агитация. В паланката е образувано просветно сдружение с гръцкото наименование „ Εύελπις Νεολαία (Многообещаваща младеж) “ и гръцки офицери провеждат въоръжена чета от 250 души. Мандрица е освободена от османска власт на 15 октомври 1912 година от елементи на Първа българска войска по време на Балканската война, само че по време на Междусъюзническата през 1913 година още веднъж е заета от османски войски. По силата на Цариградския кротичък договор от септември 1913 Мандрица остава в рамките на България. На 13 октомври 1913 година в Мандрица се открива чета на ВМОРО. Голяма част от жителите на селото пресичат Луда река и бягат на турска територия, заради боязън от отмъщение за закононарушенията на гръцката чета, където стоят като бежанци 6 месеца и по-късно през Цариград и Родосто се насочат за Гърция и на Цветница 1914 година една част идва в Солун, а след един месец останалите – в Кавала.
От 480-те мандренски фамилии, 40 остават в България, 100 се откриват в кукушкото българско село Хамбаркьой, прекръстено в чест на Мандрица на Мандрес, 60 в Седес (Терми), 47 в Суроти, 60 в Загливери, 50 в Мущени, Кавалско и в Османица (Калос Агрос), Драмско, 8 фамилии (32 души) в Сана, на Халкидика, 6 фамилии в Урли (Турио)[8], Димотишко, а останалите в Софлу (Суфли), Башклисе (Протоклиси) и Караклисе (Мавроклиси) в Западна Тракия и на други места.
Българските управляващи настаняват в Мандрица българи бежанци от Тракия и Македония (Воденско).
В 1919 година, когато гръцката войска окупира Западна Тракия повечето бежанци от Мандрица се връщат в региона на Димотика в очакване, че Мандрица ще влезе в рамките на Гърция, само че откакто границата от Ньойския договор я оставя на българска територия те се връщат в Македония.
През 1929 година от Мандрица се изселва нова емигрантска вълна.
По време на Втората международна война част от мандриотите от Драмско и Кавалско, които влизат в рамките на България, бягат в немската окупационната зона, заради боязън от отмъщение за сторените закононарушения преди 1913 година
Мандрица през днешния ден
Днес Мандрица е село призрак с население към 50 души. Част от популацията към момента говори албански езикВ Мандрица са непокътнати остарели огромни триетажни кирпичени и тухлени къщи в български възрожденски жанр, с резбовани тавани, балкони от ковано желязо и колонади.
В селото има две църкви. Гробищната „ Света Неделя “ е дребна еднокорабна постройка, строена в 1708 година – една от най-старите църкви в Източните Родопи. Селската черква „ Свети Димитър “, строена в 1835, е трикорабна псевдобазилика от зидан камък с дървен покрив. В претекстовете на резбования дървен иконостас има източни въздействия. Част от двора на църквата е настлан с надгробни плочи на клирици. „ Свети Димитър “ е отчасти разрушена, само че има план за възобновяване ѝ.
През 2004 година Мандрица е включена в туристическия маршрут „ Културни и исторически мистерии на Източните Родопи “.
В Мандрица и в прилежащите села Маточина и Сив кладенец е сниман българският филм „ Мила от Марс “
Сдружение за възобновление на Мандрица
През юли 2010 година се основа „ Сдружение за възобновление на Мандрица “ с съществена цел развиване на селото, опазване културата и обичаите и попречване цялостното му изгубване.
Мандрица (на гръцки: Μανδρίτσα, Мандр̀ица, на албански: Mandrica или Mandricë) е село в Южна България, в община Ивайловград, област Хасково. Мандрица е известно като единственото албанско село в България.
Селото е ситуирано на десния бряг на Бяла река, в най-източната част на Родопите, на 19 километра южно от Ивайловград и на два километра западно от Луда река, която оформя българо-гръцката граница.
Мандрица е остаряло село – годината на основаването му 1636 е изписана на камък до остарялата черква „ Света Неделя “.Според легендата селото е учредено от албанци християни, мандраджии, които снабдявали с продоволствие османската войска. Цариградското държавно управление им разрешава да си изберат земя и ги освобождава от налози. А съгласно гръцки източници първите заселници в Мандрица идват още преди рухването на Константинопол под османска власт. Основната маса албански поданици се заселват в Мандрица в края на 18 век от региона на Корча и първоначално на 19 от областта Сули в Епир. Мандренци резервират сулиотските си носии чак до края на 19 век, когато заместват фустанеланата с тракийски потури. Женската албанска носия се резервира до всеобщата емиграция в Гърция през 1913 година.
Учител в родното си село сред 1859 и 1869 година е Атанас Христов (1838 – 1907), а по-късно е духовник сред 1870 и 1902 година
В 19 век Мандрица е албанска гъркоманска паланка в каза Димотика. В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на популацията от 1873 Мандрица е посочено като село с 250 семейства с 1080 жители албанци
В 1908 година съгласно гръцки източници популацията на Мандрица е 3500 души „ албаногласни гърци, по-голямата част от които приказва и гръцки “.
Основният занаят на популацията е бубарство, отглеждане на тютюн, манифактура и търговия. В Мандрица има четири мелници, 22 мелачки за сусамово олио, 1 тухларна, леярна за камбани, манифактура за газирани питиета, кожарска манифактура, бъчварница, бояджийница, много аламбици за ракия и мастика, оръжейни манифактури, бижутерии и тъй наречените В паланката има 20 манифактури за произвеждане на бубено семе, които изнасят артикул за доста страни.
В Мандрица има три гръцки учебни заведения – едно мъжко, едно девическо и една детска градина.
В България и в емиграция
В началото на 20 век в Мандрица се открива база на Гръцката въоръжена агитация. В паланката е образувано просветно сдружение с гръцкото наименование „ Εύελπις Νεολαία (Многообещаваща младеж) “ и гръцки офицери провеждат въоръжена чета от 250 души. Мандрица е освободена от османска власт на 15 октомври 1912 година от елементи на Първа българска войска по време на Балканската война, само че по време на Междусъюзническата през 1913 година още веднъж е заета от османски войски. По силата на Цариградския кротичък договор от септември 1913 Мандрица остава в рамките на България. На 13 октомври 1913 година в Мандрица се открива чета на ВМОРО. Голяма част от жителите на селото пресичат Луда река и бягат на турска територия, заради боязън от отмъщение за закононарушенията на гръцката чета, където стоят като бежанци 6 месеца и по-късно през Цариград и Родосто се насочат за Гърция и на Цветница 1914 година една част идва в Солун, а след един месец останалите – в Кавала.
От 480-те мандренски фамилии, 40 остават в България, 100 се откриват в кукушкото българско село Хамбаркьой, прекръстено в чест на Мандрица на Мандрес, 60 в Седес (Терми), 47 в Суроти, 60 в Загливери, 50 в Мущени, Кавалско и в Османица (Калос Агрос), Драмско, 8 фамилии (32 души) в Сана, на Халкидика, 6 фамилии в Урли (Турио)[8], Димотишко, а останалите в Софлу (Суфли), Башклисе (Протоклиси) и Караклисе (Мавроклиси) в Западна Тракия и на други места.
Българските управляващи настаняват в Мандрица българи бежанци от Тракия и Македония (Воденско).
В 1919 година, когато гръцката войска окупира Западна Тракия повечето бежанци от Мандрица се връщат в региона на Димотика в очакване, че Мандрица ще влезе в рамките на Гърция, само че откакто границата от Ньойския договор я оставя на българска територия те се връщат в Македония.
През 1929 година от Мандрица се изселва нова емигрантска вълна.
По време на Втората международна война част от мандриотите от Драмско и Кавалско, които влизат в рамките на България, бягат в немската окупационната зона, заради боязън от отмъщение за сторените закононарушения преди 1913 година
Мандрица през днешния ден
Днес Мандрица е село призрак с население към 50 души. Част от популацията към момента говори албански езикВ Мандрица са непокътнати остарели огромни триетажни кирпичени и тухлени къщи в български възрожденски жанр, с резбовани тавани, балкони от ковано желязо и колонади.
В селото има две църкви. Гробищната „ Света Неделя “ е дребна еднокорабна постройка, строена в 1708 година – една от най-старите църкви в Източните Родопи. Селската черква „ Свети Димитър “, строена в 1835, е трикорабна псевдобазилика от зидан камък с дървен покрив. В претекстовете на резбования дървен иконостас има източни въздействия. Част от двора на църквата е настлан с надгробни плочи на клирици. „ Свети Димитър “ е отчасти разрушена, само че има план за възобновяване ѝ.
През 2004 година Мандрица е включена в туристическия маршрут „ Културни и исторически мистерии на Източните Родопи “.
В Мандрица и в прилежащите села Маточина и Сив кладенец е сниман българският филм „ Мила от Марс “
Сдружение за възобновление на Мандрица
През юли 2010 година се основа „ Сдружение за възобновление на Мандрица “ с съществена цел развиване на селото, опазване културата и обичаите и попречване цялостното му изгубване.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ